Ще забравя
Безмерно е това двуличие...
Лицето си към теб обърнах.
Шамарът бе... от безразличие.
Подхлъзнах се на твойта сянка.
Вторачването... ослепи ме.
Сега сълзата ми, единствена,
изписва бавно твойто име.
И дланите ти, всичко взели,
безкрайно дълго ще ти парят.
Натрапчивите листи бели
безмълвно с теб ще разговарят.
И в спомени ще се завръщам,
защото тръгнах си... отдавна.
Научих се без теб да дишам,
но болката е своенравна.
Напомняща е като прошка,
останала без дъх на прага.
За всичките ми тихи нощи,
в които дълго ще те няма.
Страхувам се, но ще забравя,
че дълго в себе си те носих.
Но няма как да съжалявам...
Частица Обич си изпросих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени

