17.12.2007 г., 14:45

Ще забравя

1.4K 0 22
ПрипОмни ми, че нямам време.
Безмерно е това двуличие...
Лицето си към теб обърнах.
Шамарът бе... от безразличие.
Подхлъзнах се на твойта сянка.
Вторачването... ослепи ме.
Сега сълзата ми, единствена,
изписва бавно твойто име.
И дланите ти, всичко взели,
безкрайно дълго ще ти парят.
Натрапчивите листи бели
безмълвно с теб ще разговарят.
И в спомени ще се завръщам,
защото тръгнах си... отдавна.
Научих се без теб да дишам,
но болката е своенравна.
Напомняща е като прошка,
останала без дъх на прага.
За всичките ми тихи нощи,
в които дълго ще те няма.
Страхувам се, но ще забравя,
че дълго в себе си те носих.
Но няма как да съжалявам...
Частица Обич си изпросих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...