17.12.2007 г., 14:45

Ще забравя

1.4K 0 22
ПрипОмни ми, че нямам време.
Безмерно е това двуличие...
Лицето си към теб обърнах.
Шамарът бе... от безразличие.
Подхлъзнах се на твойта сянка.
Вторачването... ослепи ме.
Сега сълзата ми, единствена,
изписва бавно твойто име.
И дланите ти, всичко взели,
безкрайно дълго ще ти парят.
Натрапчивите листи бели
безмълвно с теб ще разговарят.
И в спомени ще се завръщам,
защото тръгнах си... отдавна.
Научих се без теб да дишам,
но болката е своенравна.
Напомняща е като прошка,
останала без дъх на прага.
За всичките ми тихи нощи,
в които дълго ще те няма.
Страхувам се, но ще забравя,
че дълго в себе си те носих.
Но няма как да съжалявам...
Частица Обич си изпросих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....