Щом мога да обичам
Щом мога да заплача и пролея
сълзи на обич, радост и тъга.
Щом мога със лъчи да ветровея
и да ги сплитам с пръсти във дъга.
Щом мога със зората да говоря.
Със залеза да шепне моята душа.
Аз още мога да обичам и умея
да чувам нотите на любовта.
И се усмихвам на полетели птици
по дланите на ширналото се небе,
и от звезди във нощи бели
си очертавам пътищата във сърце.
А мислите ми тичат след луната,
окъпана във златна светлина,
а с утрото се будят със зората
пречистени във сребърна роса.
Аз виждам Светлината как обгръща
с най-нежната си ласка моя взор.
Любов, която като приказка прегръща
душата ми с криле във син простор.
От музиката на сърцето Тя набира
красивите мелодии от жар и топлина,
а после със очите ми препраща
лъчи, преплетени от обичта.
И става чудо, претворение от светлост
разлива се по земното кълбо.
Красивото Сияние със феерично име
пренася ме във цветен кръгозор.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
