Щом мога да обичам
Щом мога да заплача и пролея
сълзи на обич, радост и тъга.
Щом мога със лъчи да ветровея
и да ги сплитам с пръсти във дъга.
Щом мога със зората да говоря.
Със залеза да шепне моята душа.
Аз още мога да обичам и умея
да чувам нотите на любовта.
И се усмихвам на полетели птици
по дланите на ширналото се небе,
и от звезди във нощи бели
си очертавам пътищата във сърце.
А мислите ми тичат след луната,
окъпана във златна светлина,
а с утрото се будят със зората
пречистени във сребърна роса.
Аз виждам Светлината как обгръща
с най-нежната си ласка моя взор.
Любов, която като приказка прегръща
душата ми с криле във син простор.
От музиката на сърцето Тя набира
красивите мелодии от жар и топлина,
а после със очите ми препраща
лъчи, преплетени от обичта.
И става чудо, претворение от светлост
разлива се по земното кълбо.
Красивото Сияние със феерично име
пренася ме във цветен кръгозор.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
