Щом мога да заплача и пролея
сълзи на обич, радост и тъга.
Щом мога със лъчи да ветровея
и да ги сплитам с пръсти във дъга.
Щом мога със зората да говоря.
Със залеза да шепне моята душа.
Аз още мога да обичам и умея
да чувам нотите на любовта.
И се усмихвам на полетели птици
по дланите на ширналото се небе,
и от звезди във нощи бели
си очертавам пътищата във сърце. ...