Щом обичта не му е съпруга...
Щом Обичта не му е съпруга...
(по Олеся Пасечник)
Пътят за никъде. Пътят към ада...
а може би песента ми е вече изпята?!
Пресъхна ми изворът. Есенно страдам.
Късно ли осъзнах, че не съм и от святите...
Вик на душата... Земно горчило.
Желаният час да си тръгнеш навечно.
Малко тъга. Малко е мило.
Минутите бягат така скоротечно.
Пътят - пустиня... За какво да живея?!
Пак е без вход Домът на мечтите...
Дърпаш ме долу, за тебе да пея,
слънце да бъда, светлина във очите...
А аз не разбирам докога и защо...
Има ли смисъл за малко да дишаш...
Удобен е одърът, а е само дърво...
Пепел е вече всичко изписано...
Да преосмислям - значи да мра
и пак да възкръсвам с мисъл за друга...
Какво и за смъртника значи Смъртта,
щом Обичта не му е съпруга...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
