17.11.2010 г., 12:01

Щом обичта не му е съпруга...

868 0 12

Щом Обичта не му е съпруга...

(по Олеся Пасечник)

Пътят за никъде. Пътят към ада... 
а може би песента ми е вече изпята?!
Пресъхна ми изворът. Есенно страдам.
Късно ли осъзнах, че не съм и от святите...

Вик на душата... Земно горчило.
Желаният час да си тръгнеш навечно.
Малко тъга. Малко е мило.
Минутите бягат така скоротечно.

Пътят - пустиня... За какво да живея?!
Пак е без вход Домът на мечтите...
Дърпаш ме долу, за тебе да пея,
слънце да бъда, светлина във очите...

А аз не разбирам докога и защо...
Има ли смисъл за малко да дишаш...
Удобен е одърът, а е само дърво...
Пепел е вече всичко изписано...

Да преосмислям - значи да мра
и пак да възкръсвам с мисъл за друга...
Какво и за смъртника значи Смъртта,
щом Обичта не му е съпруга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво и от мен, Краси!Радвам се, че поне тук мога да те срещна и да разменим две приказки, добри ми приятелю!
  • Благодаря ви! Зем.
  • Толкова си невероятен, дано го знаеш!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Да преосмислям - значи да мра
    и пак да възкръсвам с мисъл за друга...
    Направо ми обърна сърцето наопаки с тези стихове - много силно, много искрено! Чак боли! Но то хубавите стихове идват или от голяма болка или от голяма радост. Поздравления, Зем!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...