ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
17 нояб. 2010 г., 12:01

Щом обичта не му е съпруга...

851 0 12

Щом Обичта не му е съпруга...

(по Олеся Пасечник)

Пътят за никъде. Пътят към ада... 
а може би песента ми е вече изпята?!
Пресъхна ми изворът. Есенно страдам.
Късно ли осъзнах, че не съм и от святите...

Вик на душата... Земно горчило.
Желаният час да си тръгнеш навечно.
Малко тъга. Малко е мило.
Минутите бягат така скоротечно.

Пътят - пустиня... За какво да живея?!
Пак е без вход Домът на мечтите...
Дърпаш ме долу, за тебе да пея,
слънце да бъда, светлина във очите...

А аз не разбирам докога и защо...
Има ли смисъл за малко да дишаш...
Удобен е одърът, а е само дърво...
Пепел е вече всичко изписано...

Да преосмислям - значи да мра
и пак да възкръсвам с мисъл за друга...
Какво и за смъртника значи Смъртта,
щом Обичта не му е съпруга...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • vladun (Владимир Виденов)
    vladun (Владимир Виденов)
    Браво и от мен, Краси!Радвам се, че поне тук мога да те срещна и да разменим две приказки, добри ми приятелю!
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Благодаря ви! Зем.
  • slavimn (Славяна)
    slavimn (Славяна)
    Толкова си невероятен, дано го знаеш!
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Хареса ми! Поздрав!
  • galenaGV (Галена Воротинцева)
    galenaGV (Галена Воротинцева)
    Да преосмислям - значи да мра
    и пак да възкръсвам с мисъл за друга...
    Направо ми обърна сърцето наопаки с тези стихове - много силно, много искрено! Чак боли! Но то хубавите стихове идват или от голяма болка или от голяма радост. Поздравления, Зем!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0