Nov 17, 2010, 12:01 PM

Щом обичта не му е съпруга...

  Poetry » Other
849 0 12

Щом Обичта не му е съпруга...

(по Олеся Пасечник)

Пътят за никъде. Пътят към ада... 
а може би песента ми е вече изпята?!
Пресъхна ми изворът. Есенно страдам.
Късно ли осъзнах, че не съм и от святите...

Вик на душата... Земно горчило.
Желаният час да си тръгнеш навечно.
Малко тъга. Малко е мило.
Минутите бягат така скоротечно.

Пътят - пустиня... За какво да живея?!
Пак е без вход Домът на мечтите...
Дърпаш ме долу, за тебе да пея,
слънце да бъда, светлина във очите...

А аз не разбирам докога и защо...
Има ли смисъл за малко да дишаш...
Удобен е одърът, а е само дърво...
Пепел е вече всичко изписано...

Да преосмислям - значи да мра
и пак да възкръсвам с мисъл за друга...
Какво и за смъртника значи Смъртта,
щом Обичта не му е съпруга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво и от мен, Краси!Радвам се, че поне тук мога да те срещна и да разменим две приказки, добри ми приятелю!
  • Благодаря ви! Зем.
  • Толкова си невероятен, дано го знаеш!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Да преосмислям - значи да мра
    и пак да възкръсвам с мисъл за друга...
    Направо ми обърна сърцето наопаки с тези стихове - много силно, много искрено! Чак боли! Но то хубавите стихове идват или от голяма болка или от голяма радост. Поздравления, Зем!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...