laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
8 sept 2010, 21:27

Щом остарея 

  Poesía » De amor
765 0 5


Ще ме гледат ли със същия възторг очите ти,

когато остарея безнадеждно

и Времето безжалостно чертите ми

измачка със престорена небрежност?

 

Ще ме желаеш ли тогава - с променено тяло,

заровило предишните пожари,

в които тръпнещо отдаваше се цялото

и ти го вземаше - със  риск да се опариш?

 

Дори когато като църква остарея,

душата ми ще си остане млада.

А ти обречен си единствено на нея,

напук на Времето, незнаещо пощада.

 

Вземи душата ми - една Вселена.

Тя вечно ще е с тебе. Ти - със нея.

И красотата ù непроменена

ще свети все така за теб... когато остарея...



© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??