Щом спуканата стомна прокърви
„Сега сме с времето и вечността,
стоте строшени и лепени стомни... “
Жени Иванова
Лепени стомни, сто пъти по две,
кръвта ми някой с глината е смесил.
Пръстта рождена тихичко зове:
„Изстина прагът роден. Ти къде си?"
Къде съм? Между аритмична реч,
която се подема от тълпите.
И някъде, от себе си далеч,
зад своя стих, слабакът в мене скрит е.
Понякога надзърта в нощен час,
в сълзицата от стомните пролята
и плаче, като всекиго от вас,
а денем? Денем бори се с ламята,
която златни ябълки краде
забралото на шлема не повдига,
защо ли би разкривал? Хайде де!
Че рицар е на думи и на книга.
Че вятърните мелници уви,
са многобройни. Той самин, обаче.
Щом спуканата стомна прокърви,
той – рицарят за мама тихо плаче.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
