9 jul 2017, 11:02

Щом вярваш, че можеш

848 1 9

Яхнѝ ветровете,

     с тях смело

     препускай

     по пътя

безкраен

    пред

теб...

Недей

да се плашиш

от никой и нищо...

ти просто носи се напред.

 

Вихрушките мощни, 

ти знай, ще опитат

       от пътя да те

          отнесàт...

          но ти не

      плаши се,

   ти просто

препускай,

препускай

без капчица страх!

Щом вярваш, че можеш

небето да стигнеш, 

щом смелост 

   ти носиш

в сърце...

Подобно 

на вихър, 

напред щом

         се носиш...

теб нищо не ще да те спре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андрей Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Впечатлиха ме тези светли послания...
  • Силно!
  • Харесах!
  • Без вяра животът е хаос от споделени желания.Вървиш към ясна цел!
  • Господин Андреев,
    Стихът Ви е класически, с определена стъпка и ритъм, но тъй като римите не са издържани, бих го определила като бял. Това, че е накъсан при изписването , напомня стила на Маяковски, Рождественский или от нашите автори - Вапцаров и Пенев. Все пак успешно се справяте с ритъма, за което - поздравления от мен. А на прекалените теоретици не обръщайте внимание. Те и на Бога не са драги.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...