Адриан (Андрей Андреев)
273 106
9.07.2017 г., 11:02 ч.

Щом вярваш, че можеш 

  Поезия » Философска, Друга
571 1 9

Яхнѝ ветровете,

     с тях смело

     препускай

     по пътя

безкраен

    пред

теб...

Недей

да се плашиш

от никой и нищо...

ти просто носи се напред.

 

Вихрушките мощни, 

ти знай, ще опитат

       от пътя да те

          отнесàт...

          но ти не

      плаши се,

   ти просто

препускай,

препускай

без капчица страх!

Щом вярваш, че можеш

небето да стигнеш, 

щом смелост 

   ти носиш

в сърце...

Подобно 

на вихър, 

напред щом

         се носиш...

теб нищо не ще да те спре.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Впечатлиха ме тези светли послания...
  • Силно!
  • Харесах!
  • Без вяра животът е хаос от споделени желания.Вървиш към ясна цел!
  • Господин Андреев,
    Стихът Ви е класически, с определена стъпка и ритъм, но тъй като римите не са издържани, бих го определила като бял. Това, че е накъсан при изписването , напомня стила на Маяковски, Рождественский или от нашите автори - Вапцаров и Пенев. Все пак успешно се справяте с ритъма, за което - поздравления от мен. А на прекалените теоретици не обръщайте внимание. Те и на Бога не са драги.
  • Отново прекрасен стих! Поздравявам те!
  • Аз не съм теоретик. Аз пиша, както го усещам, без да се интересувам от стъпки. Ритъмът за мен е особенно въздействащ. За това обожавам ударните инструменти. Те очертават ритъма и засилват въздействието. Кръвта ми започва да пулсира с този ритъм. Поздрави! Продължавай да пишеш така. Едва ли само аз усещам поезията по този начин.
  • Благодаря Ви, госпожо Ангелова. Вашата оценка за стъпката, която използвам е от огромно значение за мен, при все че някога бях укорен, че този ритъм "не е бял стих, не е свободен стих, не е нищо".
    Поздрави!
  • Неволно се понесох в твоя ритъм... Много ми хареса.
Предложения
: ??:??