Щрихи...

Eia (Росица Танчева)
436 13858

30 ene 2016, 11:00

Poesía

372 0 2

Ще се разлистят закърнелите крила,

чрез дивата сила на простора-магнит.

Ще прелетят и над най-стръмната скала.

Гнездо ще свият под тепета-сиенит.

Колкото своите малки да излюпят,

топло ще се укротят може би за миг…

Но веднъж облъхнала ги свободата,

тихият дом за тях ще бъде само мит.

Понякога ще тъжат старите птици

за сигурна стряха и уютен комин,

щриховайки спомен в черно-бели скици,

разнасящи се бързо, леко… като дим…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

bojenski (Иван Иванов)

2016-01-31T09:02:19+02:00

Така е, свободата е сладко нещо докато остареем. Поздравления!
vega666 (Младен Мисана)

2016-01-30T18:32:14+02:00

Крилата вкусили веднъж повея на свободата трудно биха се примирили с мини-хангара на
уюта и сигурността. Ценни мисли, Роси, в ценно стихотворение. Поздрав!