Щрихи...

Poesía

586 0 2

Ще се разлистят закърнелите крила,

чрез дивата сила на простора-магнит.

Ще прелетят и над най-стръмната скала.

Гнездо ще свият под тепета-сиенит.

Колкото своите малки да излюпят,

топло ще се укротят може би за миг…

Но веднъж облъхнала ги свободата,

тихият дом за тях ще бъде само мит.

Понякога ще тъжат старите птици

за сигурна стряха и уютен комин,

щриховайки спомен в черно-бели скици,

разнасящи се бързо, леко… като дим…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bojenski (Иван Иванов)

Така е, свободата е сладко нещо докато остареем. Поздравления!

2016-01-31T09:02:19+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Крилата вкусили веднъж повея на свободата трудно биха се примирили с мини-хангара на
уюта и сигурността. Ценни мисли, Роси, в ценно стихотворение. Поздрав!

2016-01-30T18:32:14+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0