Щрихи...
Ще се разлистят закърнелите крила,
чрез дивата сила на простора-магнит.
Ще прелетят и над най-стръмната скала.
Гнездо ще свият под тепета-сиенит.
Колкото своите малки да излюпят,
топло ще се укротят може би за миг…
Но веднъж облъхнала ги свободата,
тихият дом за тях ще бъде само мит.
Понякога ще тъжат старите птици
за сигурна стряха и уютен комин,
щриховайки спомен в черно-бели скици,
разнасящи се бързо, леко… като дим…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
