Ще се разлистят закърнелите крила,
чрез дивата сила на простора-магнит.
Ще прелетят и над най-стръмната скала.
Гнездо ще свият под тепета-сиенит.
Колкото своите малки да излюпят,
топло ще се укротят може би за миг…
Но веднъж облъхнала ги свободата,
тихият дом за тях ще бъде само мит.
Понякога ще тъжат старите птици
за сигурна стряха и уютен комин,
щриховайки спомен в черно-бели скици,
разнасящи се бързо, леко… като дим…
© Росица Танчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
