Jan 30, 2016, 11:00 AM

Щрихи...

  Poetry
587 0 2

Ще се разлистят закърнелите крила,

чрез дивата сила  на простора-магнит.

Ще прелетят и над най-стръмната скала.

Гнездо ще свият под тепета-сиенит.

Колкото своите малки да излюпят,

топло ще се укротят може би за миг…

Но веднъж облъхнала ги свободата,

тихият дом за тях ще бъде само мит.

 

Понякога ще тъжат старите птици

за сигурна стряха и уютен комин,

щриховайки спомен в черно-бели скици,

разнасящи се бързо, леко… като дим…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е, свободата е сладко нещо докато остареем. Поздравления!
  • Крилата вкусили веднъж повея на свободата трудно биха се примирили с мини-хангара на
    уюта и сигурността. Ценни мисли, Роси, в ценно стихотворение. Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...