Щриховано

30 may 2016, 23:18

Poesía » Otra

511 1 6

Едно момиче, спряло в дълбините на дъжда.
Очите гледат пълнолуния и натежават от крясъци...
Луната пият бухали и почерняла от страх
се крие в пазвите им, устните сипят отблясък...
Нощта привършва, но няма вече мрак
и няма цвят, с който да започне утрото.
Видял ли си ужас живееш във вечен здрач
и се изтриваш - безмълвна точка си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Щриховано

Искате да прочетете повече?

Propuestas