limeruna (Йоана)
565 3355
30.05.2016 г., 23:18 ч.

Щриховано 

  Поезия » Друга
459 1 6

 

Едно момиче, спряло в дълбините на дъжда.
Очите гледат пълнолуния и натежават от крясъци...
Луната пият бухали и почерняла от страх
се крие в пазвите им, устните сипят отблясък...
Нощта привършва, но няма вече мрак
и няма цвят, с който да започне утрото.
Видял ли си ужас живееш във вечен здрач
и се изтриваш - безмълвна точка си...

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз съм бухалче
  • Интересно е... безмълвните точки общуват по друг начин, стига да намират с кого; и се изтриват, за да се свържат...
  • Страховито и фантастично!
    Хареса ми!!!
    Поздравления Йоана!
  • С Мисана.
    Усетих силата на нестандартното мислене.
    Поздравления!
  • Егати финала...!!!
  • Много картинно описание. Дори леко зловещо. Настръхнах целия, Йоана! Поздрав за красивата миниатюра!
Предложения
: ??:??