May 30, 2016, 11:18 PM

Щриховано

Poetry » Other

620 1 6

Едно момиче, спряло в дълбините на дъжда.
Очите гледат пълнолуния и натежават от крясъци...
Луната пият бухали и почерняла от страх
се крие в пазвите им, устните сипят отблясък...
Нощта привършва, но няма вече мрак
и няма цвят, с който да започне утрото.
Видял ли си ужас живееш във вечен здрач
и се изтриваш - безмълвна точка си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

limeruna (Йоана)

Аз съм бухалче

2016-06-01T07:45:46+03:00
Burns

Интересно е... безмълвните точки общуват по друг начин, стига да намират с кого; и се изтриват, за да се свържат...

2016-05-31T13:28:46+03:00
danielodanali (Даниело Данали)

Страховито и фантастично!
Хареса ми!!!
Поздравления Йоана!

2016-05-31T02:27:30+03:00
voda (Елица Ангелова)

С Мисана.
Усетих силата на нестандартното мислене.
Поздравления!

2016-05-31T01:29:32+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Егати финала...!!!

2016-05-31T00:11:41+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0