Щриховано

May 30, 2016, 11:18 PM

Poetry » Other

531 1 6

Едно момиче, спряло в дълбините на дъжда.
Очите гледат пълнолуния и натежават от крясъци...
Луната пият бухали и почерняла от страх
се крие в пазвите им, устните сипят отблясък...
Нощта привършва, но няма вече мрак
и няма цвят, с който да започне утрото.
Видял ли си ужас живееш във вечен здрач
и се изтриваш - безмълвна точка си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Щриховано

Want to read more?

Random works