Щриховано
Едно момиче, спряло в дълбините на дъжда.
Очите гледат пълнолуния и натежават от крясъци...
Луната пият бухали и почерняла от страх
се крие в пазвите им, устните сипят отблясък...
Нощта привършва, но няма вече мрак
и няма цвят, с който да започне утрото.
Видял ли си ужас живееш във вечен здрач
и се изтриваш - безмълвна точка си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
