Млад щурец навън засвири,

           до дувара нейде приютен.

           Тъжна песен през септември,

           за отминал нявга слънчев ден.

            За отминалото златно лято,

            за полето с хлебните жита.

            Свири, свири и не спира ,

            неразбрал, че иде есента.

            Хладен вятър му приглася,

            суче паднали листа.

            Ситен дъжд от облак сведен,

            чука леко по стъкла.