Млад щурец навън засвири,
до дувара нейде приютен.
Тъжна песен през септември,
за отминал нявга слънчев ден.
За отминалото златно лято,
за полето с хлебните жита.
Свири, свири и не спира ,
неразбрал, че иде есента.
Хладен вятър му приглася,
суче паднали листа.
Ситен дъжд от облак сведен,
чука леко по стъкла.
© Хари Спасов Все права защищены