Шумът отвънка ми говори.
Издува бялата ми риза
и през прозореца отворен
безшумно в стаята ми влиза.
Така със мене разговарят
стотици хора непознати.
Душите си пред мен отварят
едни вселени необятни.
Във моя въздух се разтварят,
насищат го с любов и болка,
корят ме, питат, отговарят
и сметка търсят – как и колко. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse