Шума от улицата

27.10.2012 г., 19:24 ч.

Поезия » Друга

411 0 2

Шумът отвънка ми говори.

Издува бялата ми риза

и през прозореца отворен

безшумно в стаята ми влиза.

Така със мене разговарят

стотици хора непознати.

Душите си пред мен отварят

едни вселени необятни.

Във моя въздух се разтварят,

насищат го с любов и болка,

корят ме, питат, отговарят

и сметка търсят – как и колко.

Как битието ги притиска

и колко обич са раздали.

Какво мечтаят, чакат, искат -

живели и недоживели...

Шумът отвън безшумно връща

живота в малката ми стая.

А аз го вдишвам и прегръщам,

преди да се стопя в Безкрая.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.