Шума от улицата
Шумът отвънка ми говори.
Издува бялата ми риза
и през прозореца отворен
безшумно в стаята ми влиза.
Така със мене разговарят
стотици хора непознати.
Душите си пред мен отварят
едни вселени необятни.
Във моя въздух се разтварят,
насищат го с любов и болка,
корят ме, питат, отговарят
и сметка търсят – как и колко.
Как битието ги притиска
и колко обич са раздали.
Какво мечтаят, чакат, искат -
живели и недоживели...
Шумът отвън безшумно връща
живота в малката ми стая.
А аз го вдишвам и прегръщам,
преди да се стопя в Безкрая.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
