gerrda (Геновева Христова)
408 4501
2 may 2009, 23:43

Си отива 

  Poesía » Otra
580 0 7

 

 

 

 

 

След всеки ден замира нежността

и топлото в гласа реверберира

в кристален лед от синя самота;

изгрява полъхът и си отива.

 

 

 

Ръцете на страстта се разпиляват

в лъжите на живота. И дими

последният разкол на тиха вяра,

удавена в илюзии. Почти

 

 

 

се изчислява в километри

всяка ненавременна любов,

орисана в неравностите слепи

на истински живот, суров.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • тъжно...изящно...и някак смирена болката в красиви мисли...
  • А има ли "ненавременна любов"?
    Поздрав!
  • Хареса ми!

    И... нека да върви ръка за ръка с речника на Уикипедия!
    (ето - продължително отражение на звукови вълни (звуково отражение) в затворено помещение)

  • "реверберира"...Друга дума би била по-подходяща.
  • Тъжно, но красиво и право в целта. Браво!
  • Истинският живот е суров, чакай само да видиш сега реакцията на думата реверберира! Хареса ми, бъди щастлива!
  • Хубаво стихотворение!
Propuestas
: ??:??