May 2, 2009, 11:43 PM
Си отива
След всеки ден замира нежността
и топлото в гласа реверберира
в кристален лед от синя самота;
изгрява полъхът и си отива.
Ръцете на страстта се разпиляват
в лъжите на живота. И дими
последният разкол на тиха вяра,
удавена в илюзии. Почти
се изчислява в километри
всяка ненавременна любов,
орисана в неравностите слепи
на истински живот, суров.
© Геновева Христова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
тъжно...изящно...и някак смирена болката в красиви мисли...
-
А има ли "ненавременна любов"?
Поздрав! -
Хареса ми!
И... нека да върви ръка за ръка с речника на Уикипедия!
(ето - продължително отражение на звукови вълни (звуково отражение) в затворено помещение)
-
"реверберира"...Друга дума би била по-подходяща.
-
Тъжно, но красиво и право в целта. Браво!
-
Истинският живот е суров, чакай само да видиш сега реакцията на думата реверберира!
Хареса ми, бъди щастлива! -
Хубаво стихотворение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
