26 nov 2021, 16:53

Сила 

  Poesía » Filosófica
886 3 2

Някога когато аз те срещна,

Може би живота си бих ти подарил!

И душата ми, не ще остане грешна,

Че много хора аз съм наранил!

 

Но страдал съм и аз стотици пъти!

От близките приятелите и срама, 

От вътре всичко беше ми размътено, 

Единствено цареше в мене слабостта... 

 

Драсках с нокти и с кръвта си издълбах!

Характер здраво стъпил във земята!

И ден след ден аз нови песни пях, 

Че преборих най- накрая самотата... 

23.11.2021

© Красимир Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Споделени съкровени чувства! Поздравления!
  • Хубав откровен стих, финалът ме грабна, а щом си преборил самотата, значи всичко е наред! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??