Някога когато аз те срещна,
Може би живота си бих ти подарил!
И душата ми, не ще остане грешна,
Че много хора аз съм наранил!
Но страдал съм и аз стотици пъти!
От близките приятелите и срама,
От вътре всичко беше ми размътено,
Единствено цареше в мене слабостта...
Драсках с нокти и с кръвта си издълбах!
Характер здраво стъпил във земята!
И ден след ден аз нови песни пях,
Че преборих най- накрая самотата... ...