Сила

Nov 26, 2021, 4:53 PM

Poetry » Phylosophy

1181 3 2

Някога когато аз те срещна,

Може би живота си бих ти подарил!

И душата ми, не ще остане грешна,

Че много хора аз съм наранил!

Но страдал съм и аз стотици пъти!

От близките приятелите и срама,

От вътре всичко беше ми размътено,

Единствено цареше в мене слабостта...

Драсках с нокти и с кръвта си издълбах!

Характер здраво стъпил във земята!

И ден след ден аз нови песни пях,

Че преборих най- накрая самотата...

23.11.2021

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

2022-08-05T17:41:46+03:00

Споделени съкровени чувства! Поздравления!
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-11-30T08:52:22+02:00

Хубав откровен стих, финалът ме грабна, а щом си преборил самотата, значи всичко е наред! Поздравявам те!