Някога когато аз те срещна,
Може би живота си бих ти подарил!
И душата ми, не ще остане грешна,
Че много хора аз съм наранил!
Но страдал съм и аз стотици пъти!
От близките приятелите и срама,
От вътре всичко беше ми размътено,
Единствено цареше в мене слабостта...
Драсках с нокти и с кръвта си издълбах!
Характер здраво стъпил във земята!
И ден след ден аз нови песни пях,
Че преборих най- накрая самотата...
23.11.2021
© Красимир Тодоров All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
