Някога когато аз те срещна,
Може би живота си бих ти подарил!
И душата ми, не ще остане грешна,
Че много хора аз съм наранил!
Но страдал съм и аз стотици пъти!
От близките приятелите и срама,
От вътре всичко беше ми размътено,
Единствено цареше в мене слабостта...
Драсках с нокти и с кръвта си издълбах!
Характер здраво стъпил във земята!
И ден след ден аз нови песни пях,
Че преборих най- накрая самотата...
23.11.2021
© Красимир Тодоров All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
