krasimirest (Красимир Тодоров)
7 50

26.11.2021 г., 16:53

Сила

Поезия » Философска

1.6K 3 2

Някога когато аз те срещна,

Може би живота си бих ти подарил!

И душата ми, не ще остане грешна,

Че много хора аз съм наранил!

Но страдал съм и аз стотици пъти!

От близките приятелите и срама,

От вътре всичко беше ми размътено,

Единствено цареше в мене слабостта...

Драсках с нокти и с кръвта си издълбах!

Характер здраво стъпил във земята!

И ден след ден аз нови песни пях,

Че преборих най- накрая самотата...

23.11.2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Споделени съкровени чувства! Поздравления!

2022-08-05T17:41:46+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Хубав откровен стих, финалът ме грабна, а щом си преборил самотата, значи всичко е наред! Поздравявам те!

2021-11-30T08:52:22+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0