krasimirest (Красимир Тодоров)
7 50

26.11.2021 г., 16:53

Сила

Поезия » Философска

1.6K 3 2

Някога когато аз те срещна,

Може би живота си бих ти подарил!

И душата ми, не ще остане грешна,

Че много хора аз съм наранил!

Но страдал съм и аз стотици пъти!

От близките приятелите и срама,

От вътре всичко беше ми размътено,

Единствено цареше в мене слабостта...

Драсках с нокти и с кръвта си издълбах!

Характер здраво стъпил във земята!

И ден след ден аз нови песни пях,

Че преборих най- накрая самотата...

23.11.2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Споделени съкровени чувства! Поздравления!

2022-08-05T17:41:46+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Хубав откровен стих, финалът ме грабна, а щом си преборил самотата, значи всичко е наред! Поздравявам те!

2021-11-30T08:52:22+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9