krasimirest (Красимир Тодоров)
7 50

26.11.2021 г., 16:53

Сила

Поезия » Философска

1.6K 3 2

Някога когато аз те срещна,

Може би живота си бих ти подарил!

И душата ми, не ще остане грешна,

Че много хора аз съм наранил!

Но страдал съм и аз стотици пъти!

От близките приятелите и срама,

От вътре всичко беше ми размътено,

Единствено цареше в мене слабостта...

Драсках с нокти и с кръвта си издълбах!

Характер здраво стъпил във земята!

И ден след ден аз нови песни пях,

Че преборих най- накрая самотата...

23.11.2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Споделени съкровени чувства! Поздравления!

2022-08-05T17:41:46+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Хубав откровен стих, финалът ме грабна, а щом си преборил самотата, значи всичко е наред! Поздравявам те!

2021-11-30T08:52:22+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0