9 abr 2006, 22:47

СИЛИСТРА

  Poesía
1.4K 0 4
Там, на края на страната
има мъничко късче земя.
Там, на брега на реката
цари спокойствие и тишина!

Град с вековна история,
където всяка сутрин е лъчиста.
Град с малка територия
и свещеното име Силистра.

Винаги когато се стъмва
и в сенки потъва града,
аз вярвам, че щом се разсъмне,
той пак ще е моя съдба!!!

Нищо от теб не бих разрушила
на бих стъпкала най-ниските тревички
и с нищо не бих заменила
песента на тукашните птички!

Тук се родих! Тук аз живея!
Тук се чувствам у дома!
И винаги аз ще жалея,
когато далеч съм от тази земя!

Тук изток и север се срещат,
тук древност и младост дружат,
богат до беден тук се нареждат
и бъднините светли с децата растат!

Моя роден и обичан град,
на който всеки ден се любувам,
за мен ти си целият свят
и заради теб аз съществувам!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...