Apr 9, 2006, 10:47 PM

СИЛИСТРА

  Poetry
1.4K 0 4
Там, на края на страната
има мъничко късче земя.
Там, на брега на реката
цари спокойствие и тишина!

Град с вековна история,
където всяка сутрин е лъчиста.
Град с малка територия
и свещеното име Силистра.

Винаги когато се стъмва
и в сенки потъва града,
аз вярвам, че щом се разсъмне,
той пак ще е моя съдба!!!

Нищо от теб не бих разрушила
на бих стъпкала най-ниските тревички
и с нищо не бих заменила
песента на тукашните птички!

Тук се родих! Тук аз живея!
Тук се чувствам у дома!
И винаги аз ще жалея,
когато далеч съм от тази земя!

Тук изток и север се срещат,
тук древност и младост дружат,
богат до беден тук се нареждат
и бъднините светли с децата растат!

Моя роден и обичан град,
на който всеки ден се любувам,
за мен ти си целият свят
и заради теб аз съществувам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...