Apr 9, 2006, 10:47 PM

СИЛИСТРА

  Poetry
1.4K 0 4
Там, на края на страната
има мъничко късче земя.
Там, на брега на реката
цари спокойствие и тишина!

Град с вековна история,
където всяка сутрин е лъчиста.
Град с малка територия
и свещеното име Силистра.

Винаги когато се стъмва
и в сенки потъва града,
аз вярвам, че щом се разсъмне,
той пак ще е моя съдба!!!

Нищо от теб не бих разрушила
на бих стъпкала най-ниските тревички
и с нищо не бих заменила
песента на тукашните птички!

Тук се родих! Тук аз живея!
Тук се чувствам у дома!
И винаги аз ще жалея,
когато далеч съм от тази земя!

Тук изток и север се срещат,
тук древност и младост дружат,
богат до беден тук се нареждат
и бъднините светли с децата растат!

Моя роден и обичан град,
на който всеки ден се любувам,
за мен ти си целият свят
и заради теб аз съществувам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...