29 mar 2017, 3:06

Силни сме

735 4 9

Силни сме! Дори и в слабостта си,
приели я за временен залог,
избрали правото на свободата
и вярата - ключът дарен от Бог.

Силни сме! С усмивката която
факелно в очите ни гори,
а мислите, свободни птици в ято
кръжат над урви, сбъдващи мечти.

Силни сме! Щом можем с любовта си
да ваем благонравни чудеса,
и също мъдреците беловласи
във зрънцето да виждаме света.

Силни сме! Избрали светлината
и с две слова - "прости", "благодаря",
съдбата ни, воал красив намята,
невидим щит отхвърлящ злочеста.

Силни сме! Повярвали в живота,
с уроците по пътя му трънлив,
че битка той не е, а просто опит
тъй нужен за душата, справедлив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро представяне на истинската сила на човека. Тя е да знаеш своята слабост и ограниченост и да употребиш свободната си воля за вяра в Създателя и Спасителя. Тя гори от щастието, че най-прекрасните, най-великите и най-добрите неща в живота ни са недосегаеми за обстоятелствата и времето. Тя събира мислите в чудно единство и хармония, като ято птици, над вечните като скалите реалности. Тя черпи от тези реалности и мечтите се сбъдват по удивителен начин много повече от мечтаното! Тя действа чрез силата и правдата на любовта, изследва живота и света с чудно проникновение. Тя знае да прощава и да се отблагодарява и да дарява мир и щастие на околните хора. Тя намира в житейските борби и изпитания истината, смисъла и ценния урок.
  • Благодаря от сърце, Веси!
  • Танче, този стих го усетих много близо до себе си, затова го поставих в любими! Приеми поздравления от една твоя почитателка!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Щом носи вяра и любов в душата, независимо към какво и кого, човека е силен. Поздравления, Таня!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...