29.03.2017 г., 3:06

Силни сме

731 4 9

Силни сме! Дори и в слабостта си,
приели я за временен залог,
избрали правото на свободата
и вярата - ключът дарен от Бог.

Силни сме! С усмивката която
факелно в очите ни гори,
а мислите, свободни птици в ято
кръжат над урви, сбъдващи мечти.

Силни сме! Щом можем с любовта си
да ваем благонравни чудеса,
и също мъдреците беловласи
във зрънцето да виждаме света.

Силни сме! Избрали светлината
и с две слова - "прости", "благодаря",
съдбата ни, воал красив намята,
невидим щит отхвърлящ злочеста.

Силни сме! Повярвали в живота,
с уроците по пътя му трънлив,
че битка той не е, а просто опит
тъй нужен за душата, справедлив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро представяне на истинската сила на човека. Тя е да знаеш своята слабост и ограниченост и да употребиш свободната си воля за вяра в Създателя и Спасителя. Тя гори от щастието, че най-прекрасните, най-великите и най-добрите неща в живота ни са недосегаеми за обстоятелствата и времето. Тя събира мислите в чудно единство и хармония, като ято птици, над вечните като скалите реалности. Тя черпи от тези реалности и мечтите се сбъдват по удивителен начин много повече от мечтаното! Тя действа чрез силата и правдата на любовта, изследва живота и света с чудно проникновение. Тя знае да прощава и да се отблагодарява и да дарява мир и щастие на околните хора. Тя намира в житейските борби и изпитания истината, смисъла и ценния урок.
  • Благодаря от сърце, Веси!
  • Танче, този стих го усетих много близо до себе си, затова го поставих в любими! Приеми поздравления от една твоя почитателка!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Щом носи вяра и любов в душата, независимо към какво и кого, човека е силен. Поздравления, Таня!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...