За силните са жарките копнежи,
защото Бог призвание е дал.
И нямат шанс житейските метежи,
когато Бог ръка им е подал.
Съдбовните врати ще се отворят
и ще посрещнат силните души.
Завинаги врати ще се затворят,
дори от болка тяло да кърви.
Звездите ще огряват коловоза
на сгушения в дебрите баир,
а залезът ще рецитира проза,
която ще посипва земна шир.
Зората ще разгъне пъстротата
на утрото, пробудено от смях,
а споменът ще маха на тъгата,
която ще прегръща идващ грях...
© Наташа Басарова Todos los derechos reservados