14.04.2023 г., 20:56

Силните души

421 0 0

За силните са жарките копнежи,

защото Бог призвание е дал.
И нямат шанс житейските метежи,
когато Бог ръка им е подал.

 

Съдбовните врати ще се отворят
и ще посрещнат силните души.
Завинаги врати ще се затворят,
дори от болка тяло да кърви.

 

Звездите ще огряват коловоза
на сгушения в дебрите баир,
а залезът ще рецитира проза,
която ще посипва земна шир.

 

Зората ще разгъне  пъстротата
на утрото, пробудено от смях,
а споменът ще маха на тъгата,
която ще прегръща идващ грях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...