За силните жени да пием, със сърца,
красиви, нежни с дълбоко скрита доброта.
Те борят се с живота, за техните деца,
разчитат на себе си в трудности и неволя.
Тези жени с нищо не може да ги съборят,
накрая тръгват си и назад не поглеждат.
Такива жени обидени вече не говорят,
не търпят мъжете само да им нареждат.
Те обичат страстно, раздават се в любовта,
когато за мъжа са само те единствени.
Обичат ласките и целувките на мъжа,
горди са и излъчват женствена красота.
Те са Жените красиви, едни прекрасни дами
и техни са погледите на всички мъже.
Когато обичат те любовта им е голяма,
само един мъж е в тяхното голямо сърце.
Когато си тръгнат не търсят те вина,
в очите им има само голяма тъга.
Затварят вратата си бавно и мълчаливо,
и няма го вече в очите им пламъчето игриво.
Ще плачат сами дълго зад затворената врата,
после ще скрият сълзите си сами в ноща.
А силата им е в душата, ще се изправят сами
и на никой не ще подарят отново сърцето си,
защото силни жени са силни когато много ги боли.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados