9 июл. 2022 г., 20:53

Силните жени

650 0 3

                  Силните жени

 

 

За силните жени да пием, със сърца,

красиви, нежни с дълбоко скрита доброта.

Те борят се с живота, за техните деца,

разчитат на себе си в трудности и неволя.

 

Тези жени с нищо не може да ги съборят,

накрая тръгват си и назад не поглеждат.

Такива жени обидени вече не говорят,

не търпят мъжете само да им нареждат.

 

Те обичат страстно, раздават се в любовта,

когато за мъжа са само те единствени.

Обичат ласките и целувките на мъжа,

горди са и излъчват женствена красота.

 

Те са Жените красиви, едни прекрасни дами

и техни са погледите на всички мъже.

Когато обичат те любовта им е голяма,

само един мъж е в тяхното голямо сърце.

 

Когато си тръгнат не търсят те вина,

в очите им има само голяма тъга.

Затварят вратата си бавно и мълчаливо,

и няма го вече в очите им пламъчето игриво.

 

Ще плачат сами дълго зад затворената врата,

после ще скрият сълзите си сами в ноща.

А силата им е в душата, ще се изправят сами

и на никой не ще подарят отново сърцето си,

защото силни жени са силни когато много ги боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...