28 dic 2014, 13:50  

Силуетност

709 0 0

Силуетност

RemaTe

 

Ако можехме поне за миг
да напуснем своите тела
и себе си да видим отстрани:
"О, (Господи) - свещена суета!"

 

И нито първите ще бъдем,
и ни последните във този свят,
на вятъра живота проиграли,
захвърлени на ничий бряг.

 

А утрото дали ще може
да стопли погледа на сляп моряк,
дали ще можем да успеем 
във себе си да се намерим пак,

 

тъй щото този свят навън
съблечен е, до мъка и печал,
очи човешки, ненаситни -
защо ли Господ ги е дал!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РемаТе Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...