28 дек. 2014 г., 13:50  

Силуетност

704 0 0

Силуетност

RemaTe

 

Ако можехме поне за миг
да напуснем своите тела
и себе си да видим отстрани:
"О, (Господи) - свещена суета!"

 

И нито първите ще бъдем,
и ни последните във този свят,
на вятъра живота проиграли,
захвърлени на ничий бряг.

 

А утрото дали ще може
да стопли погледа на сляп моряк,
дали ще можем да успеем 
във себе си да се намерим пак,

 

тъй щото този свят навън
съблечен е, до мъка и печал,
очи човешки, ненаситни -
защо ли Господ ги е дал!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© РемаТе Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...