Dec 28, 2014, 1:50 PM  

Силуетност

707 0 0

Силуетност

RemaTe

 

Ако можехме поне за миг
да напуснем своите тела
и себе си да видим отстрани:
"О, (Господи) - свещена суета!"

 

И нито първите ще бъдем,
и ни последните във този свят,
на вятъра живота проиграли,
захвърлени на ничий бряг.

 

А утрото дали ще може
да стопли погледа на сляп моряк,
дали ще можем да успеем 
във себе си да се намерим пак,

 

тъй щото този свят навън
съблечен е, до мъка и печал,
очи човешки, ненаситни -
защо ли Господ ги е дал!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РемаТе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...