28.12.2014 г., 13:50  

Силуетност

701 0 0

Силуетност

RemaTe

 

Ако можехме поне за миг
да напуснем своите тела
и себе си да видим отстрани:
"О, (Господи) - свещена суета!"

 

И нито първите ще бъдем,
и ни последните във този свят,
на вятъра живота проиграли,
захвърлени на ничий бряг.

 

А утрото дали ще може
да стопли погледа на сляп моряк,
дали ще можем да успеем 
във себе си да се намерим пак,

 

тъй щото този свят навън
съблечен е, до мъка и печал,
очи човешки, ненаситни -
защо ли Господ ги е дал!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РемаТе Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...