7 abr 2012, 10:58

Silver eternity (Сребърна вечност) 

  Poesía » De amor
486 0 0

Кротко на моето рамо облегната,

сваляш последното свое сребро.

Блясва във въздуха светлина аметистова,

облечена в страх и стенания сто...

 

И чакаш последната глътка човешка,

глътка от въздух във топлата нощ.

В очите се вижда искрица гореща

пред вечния огненопъклен разкош.

 

По бялата шия, излята в изящество,

остро се плъзга огледален емайл,

а струйка червена - сладкото лакомство,

по устните мои... Нежен идеал!

 

Моя ще бъдеш след тази захапка,

отдадена в обич до пълен екстаз.

Бавно изпивам те... До последната капка!

Във вечна любов обричам те аз!...

 

Ще помним ний двама тази целувка

под синята северна снежна луна,

когато в океана от чувства потънахме,

в океана на слети от обич сърца.

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??