Apr 7, 2012, 10:58 AM

Silver eternity (Сребърна вечност)

  Poetry » Love
672 0 0

Кротко на моето рамо облегната,

сваляш последното свое сребро.

Блясва във въздуха светлина аметистова,

облечена в страх и стенания сто...

 

И чакаш последната глътка човешка,

глътка от въздух във топлата нощ.

В очите се вижда искрица гореща

пред вечния огненопъклен разкош.

 

По бялата шия, излята в изящество,

остро се плъзга огледален емайл,

а струйка червена - сладкото лакомство,

по устните мои... Нежен идеал!

 

Моя ще бъдеш след тази захапка,

отдадена в обич до пълен екстаз.

Бавно изпивам те... До последната капка!

Във вечна любов обричам те аз!...

 

Ще помним ний двама тази целувка

под синята северна снежна луна,

когато в океана от чувства потънахме,

в океана на слети от обич сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...