Кротко на моето рамо облегната,

сваляш последното свое сребро.

Блясва във въздуха светлина аметистова,

облечена в страх и стенания сто...

И чакаш последната глътка човешка,

глътка от въздух във топлата нощ.

В очите се вижда искрица гореща

пред вечния огненопъклен разкош.

По бялата шия, излята в изящество,

остро се плъзга огледален емайл,

а струйка червена - сладкото лакомство,

по устните мои... Нежен идеал!

Моя ще бъдеш след тази захапка,

отдадена в обич до пълен екстаз.

Бавно изпивам те... До последната капка!

Във вечна любов обричам те аз!...

Ще помним ний двама тази целувка

под синята северна снежна луна,

когато в океана от чувства потънахме,

в океана на слети от обич сърца.