Симфония

4 abr 2019, 23:34

Poesía » Filosófica

406 0 0

Когато цялата ти мощ

ме връхлети със звучната стихия

и образът ти носи своите черти,

разтворен и раздиплен в петолиния,

в които е заключен твоя код

и само посветените го знаят.

Отключат ли го, образът ти звучен,

ме поразява и оставам ням.

И слух съм само и възторг,

и имам чувството, че Бог седи до мен

захласнат в своето творение:

„Хм, сътворил съм на Себе си подобен!”

04.04.2019 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.