Apr 4, 2019, 11:34 PM

Симфония 

  Poetry » Phylosophy
454 0 0
Когато цялата ти мощ
ме връхлети със звучната стихия
и образът ти носи своите черти,
разтворен и раздиплен в петолиния,
в които е заключен твоя код
и само посветените го знаят.
Отключат ли го, образът ти звучен,
ме поразява и оставам ням.
И слух съм само и възторг,
и имам чувството, че Бог седи до мен
захласнат в своето творение:
„Хм, сътворил съм на Себе си подобен!” ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Корадов All rights reserved.

Random works
: ??:??