Apr 4, 2019, 11:34 PM

Симфония

648 0 0

 

Когато цялата ти мощ

ме връхлети със звучната стихия

и образът ти носи своите черти,

разтворен и раздиплен в петолиния,

 

в които е заключен твоя код

и само посветените го знаят.

Отключат ли го, образът ти звучен,

ме поразява и оставам ням.

 

И слух съм само и възторг,

и имам чувството, че Бог седи до мен

захласнат в своето творение:

„Хм, сътворил съм на Себе си подобен!”

 

04.04.2019 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Корадов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...