Apr 4, 2019, 11:34 PM

Симфония 

  Poetry » Phylosophy
387 0 0

 

Когато цялата ти мощ

ме връхлети със звучната стихия

и образът ти носи своите черти,

разтворен и раздиплен в петолиния,

 

в които е заключен твоя код

и само посветените го знаят.

Отключат ли го, образът ти звучен,

ме поразява и оставам ням.

 

И слух съм само и възторг,

и имам чувството, че Бог седи до мен

захласнат в своето творение:

„Хм, сътворил съм на Себе си подобен!”

 

04.04.2019 г.

© Константин Корадов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??