4.04.2019 г., 23:34

Симфония

649 0 0

 

Когато цялата ти мощ

ме връхлети със звучната стихия

и образът ти носи своите черти,

разтворен и раздиплен в петолиния,

 

в които е заключен твоя код

и само посветените го знаят.

Отключат ли го, образът ти звучен,

ме поразява и оставам ням.

 

И слух съм само и възторг,

и имам чувството, че Бог седи до мен

захласнат в своето творение:

„Хм, сътворил съм на Себе си подобен!”

 

04.04.2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Корадов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...