Символи

31 ene 2009, 0:08

Poesía » De amor

686 0 0

Измачкан лист съм - скъсай ме на хиляди парчета,

надраскай всеки къс от мене - може да ти е утеха.

Побързай - пак ти казвам,

като гледам нямаш много време.

Мастилото започва бавно да избледнява

и свършва - без да е дописан даже реда.

Хвърли онази книга - там, от рафта прашен.

Пазиш в нея спомени предишни.

Няма вече и следи от букви...

А сенките превърнаха се в йероглифи...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.