31 янв. 2009 г., 00:08

Символи

1K 0 0
 

                         

 

Измачкан лист съм - скъсай ме на хиляди парчета,

надраскай всеки къс от мене - може да ти е утеха.

 

 

 

Побързай - пак ти казвам,

като гледам нямаш много време.

 

 

 

Мастилото започва бавно да избледнява

и свършва - без да е дописан  даже реда.

 

 

 

Хвърли онази книга - там, от рафта прашен.

Пазиш в нея спомени предишни.

 

 

 

Няма вече и следи от букви...

А сенките превърнаха се в йероглифи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....